6.1 Добри практики в държавите-членки на ЕС - идентифициране на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ефекти
На европейско равнище Общата Земеделска Политика използва различни инструменти за насърчаване на устойчивото използване на почвата. Те включват зелени плащания, които съставляват 30% от директните плащания, изискващи земеделските стопани да диверсифицират културите, да поддържат постоянна тревна площ и да отделят 5% обработваема земя за "екологично ориентирани райони". Тези дейности допринасят за увеличаване на устойчивостта на почвата, запазване на почвения въглерод и защита на биоразнообразието.
Защитата на земята също е част от програмите за развитие на селските райони, финансирани от Европейския Земеделски Фонд за Развитие на Селските Райони, управлявани от самите Държави- Членки. Насърчаването на ефективността на ресурсите и възстановяването, опазването и подобряването на екосистемите, свързани със земеделието, са две от шестте основни приоритетни области за развитие на селските райони, а почвата представлява значителна част от тях.
През 2008г. беше приета актуализирана Директива на ЕС за Интегрирано Предотвратяване и Контрол на Замърсяването (ИПКЗ). Тя чрез „Най-добра Земеделска Техника“ (НДЗТ) [1] насърчава най-ефективната и напреднала фаза в развитието на дейностите и техните методи на действие. Тази Директива посочва практическата целесъобразност на някои техники за определяне на базовите стойности на ограниченията за замърсяване с цел предотвратяване или намаляване на замърсяването и въздействието му върху околната среда като цяло.
Тези мерки се оказаха положителни. Скорошна работа, представена от Съвместния Изследователски Център на Европейската Комисия, заключава, че между 2000 и 2010г. степента на ерозия на почвата като цяло е намаляла с 9% и с 20% в обработваемите земи. Като част от новата програма „Хоризонт 2020“ [2] са предвидени още 100 милиона евро за програмния период 2018- 2020г. за изследвания, свързани със земята и нейната защита.
Според данните от 2015г.[3], събрани чрез наблюдение на годишното намаляване на въглерода (С) в почвата, интензивното земеделско производство на зърнени култури в Обединеното Кралство намалява с 1%, добавянето на минерални торове в Швеция намалява с 0,5%. Намаленото торене с тор (5 тона/хектар) намалява съдържанието на въглерод в Швеция с 0,2%, а консумацията на слама (3 тона/хектар) в Дания с 0,2%. Въпреки това, управлението на почвата в резултат на добрата земеделска практика доведе до увеличаване на въглеродното съдържание с 0,2% годишно във Франция чрез отглеждане на покривни култури, а приемът на слама от 12 тона/хектар в Дания се увеличава с 0,3%. Освен това същото проучване показва, че въвеждането на оборски тор, 35 тона на хектар, във Великобритания увеличава съдържанието на въглерод с 0,4%, а отглеждането на miscanthus giganteus/„слонска трева“ с 4%.
Отглеждането на покривни култури за възстановяване на земеделска почва е особено силно в Германия и Франция. Между прибирането на една култура и сеитбата на друга, тъй като почвата не трябва да бъде открита, се засяват покривни култури, сред които най-широко разпространената маслена репичка (Raphanus sativus var. Oleifera). Този вид най-често се използва за зелено торене, което подобрява свойствата на почвата. В същото време изследванията показват, че това растение е много ефективно за борба с някои видове нематоди, като нематодите по ряпата.
Практиката за отглеждане на покривни култури (червена, бяла, сладка и въплътена детелина, грах, лупинус на възраст 1 година, вълнеста глушина и др.), е една от задължителните мерки за почиставане на почвата в страните от ЕС. Покривните култури поддържат почвата покрита през зимата и други периоди от време, когато културите не растат, което намалява риска от ерозия. Биомасата, произведена от покривните култури, обикновено се връща в почвата, повишавайки нивото на органична материя. Видовете покривни култури, съдържащи микоризни гъби, могат да поддържат и увеличават популацията на тези полезни гъби. Културите, които покриват бобовите растения, могат да добавят азот към почвата чрез фиксиране на азот. Покривните култури могат да задържат нитрати и други хранителни вещества, които са податливи на загуби от промиване.
В началото на XXI век принципът на така наречения Селскостопански-дизайн или методът на земеделския дизайн се утвърждава във водещите страни от ЕС, както и в САЩ. Този принцип засилва, но също така и управлява биоразнообразието с оглед увеличаване на присъствието на полезни организми. Тези организми включват използването на растения, привличащи насекоми, дървесни растения, покриващи култури и се култивират за привличане и подкрепа на популации от полезни организми като насекоми, паяци, земноводни, влечуги, прилепи и птици, които паразитизират или се хранят с вредни насекоми.
Един от широко използваните методи за защита от ерозия на почвата е образуването на градинарски оазиси. Тези оазиси са създадени от фермери в зони между производствени полета, стръмни канавки или места, които лесно ерозират, тъй като те дават стабилност на почвата.
Селските стопани в ЕС имат редица превантивни и репресивни мерки в областта на конвенционалното, интегралното и биологичното земеделие.
[1] http://eur-lex.europa.eu. Директива 2008/1 / ЕО за интегрирана превенция и контрол на замърсяването - нова версия.
[2] https://ec.europa.eu/programmes/horizon2020
[3] Европейска комисия: Най-добри практики за управление на качеството на почвите, EXPO Милано, 6-ти Юли 2015 г.
6.2 Добри практики в Събия
През последното десетилетие в Сърбия се развива интегрираното и органично производство, което следва концепцията за защита и предотвратяване на по-нататъшно влошаване на околната среда. За тази цел се прилагат редица превантивно-репресивни мерки.
Една от превантивните мерки, засягащи рационалното (еколого-икономическо понятие) поведение в земеделското производство, е решението за отпускане на държавни субсидии в производството на плодове от 2020г. въз основа на документа за реионизация, т.е. въз основа на климатичните и земните характеристики на някои райони в Сърбия. Професията и науката ще определят кой от 18- те вида плодове може да даде най-високи добиви и в кой район. Въз основа на тази оценка парите за производство ще бъдат дадени от националния бюджет. На практика това ще означава, че ако производител отглежда култури, където климатичните условия не са подходящи за търговско производство, той също няма да може да получава държавни стимули. Вторият сегмент е свързан с дейностите на развъдниците, които постоянно работят за подобряване на качеството на генетичния си материал чрез идентифициране на гени, които допринасят за повишена толерантност към екологичния стрес. При водещи култури (царевица, маслодайни култури, промишлени растения) селекцията се насочва към отглеждане на растения с добре развита коренова система, която използва водата и хранителните вещества от почвата по-ефективно, синхронизира процесите на торене и осъществява по-добър контрол върху загубите на вода от разстенията. В най- разпространената култура в Сърбия - царевицата, тази мярка се отразява в нарастващото участие на хибридите АкваМакс (Пионер) и Артезиански (Сингента), съответно.
Правилният подбор на семена или посадъчен материал осигурява здравословен начален растителен материал и по този начин намалява възможността от заразяване на растения и почва с вредни организми, предавани от семена, разсад или лози. Съществуващите закони за обращението на семена и посадъчен материал позволяват по-нататъшно разширяване на използването само на преработени и декларирани семена и посадъчен материал.
Биологичните мерки включват използването на различни биотехнически агенти от жив или неодушевен характер в борбата с вредните организми. Сред живите са биопестицидите, които включват живи агенти, макробиологични (хищници, паразити, паразитоиди) и микробиологични (гъби, бактерии, вируси), природни пестициди и метаболични продукти от някои организми. На сръбския пазар има голям брой продукти на базата на гъби Бацилус турингиензис/Bacillus thuringiensis (Лепинокс Плюс/Lepinox Plus), гъба Беуверия басиана/Beauveria bassiana (Натуралис Биогард/Naturalis Biogard), Карповирузин/Carpovirusine ЕВО2/EVO2. Биологичните мерки имат най- голямо приложение в борбата с вредители и патогени, особено гъбички и бактерии.
От друга страна, биотехническите агенти са неодушевени и представляват химикали, които влияят неблагоприятно върху поведението на вредители по отношение на привличането - атрактанти или отблъскващи - репеленти. Биотехническите агенти включват също средства, които повишават устойчивостта на растенията и регулират развитието на насекомите. Целенасочената защита на култивираните растения се постига точно чрез установяване на "праг на вредност" на култивираните видове и въз основа на напр. улов във феромонови капани, ловни капани, ловни пояси и др. Днешната успешна, екотоксикологична защита на ябълки от ябълковия паяк, защита на череши срещу черешова муха илина домати от доматения миниращия молец не може да се извърши без използването на феромонови плочи.
През последните години, в допълнение към конвенционалния метод (използване на хербициди), се постига успешна борба с плевелите чрез комбинация от агротехнически и физически мерки. Физическите мерки включват използването на огън. Първите научни изследвания в Сърбия относно прилагането на огън при борбата с плевелите в редиците културите са започнати през 2010г. в Научния Институт за Полски и Зеленчукови Култури в Нови Сад. Машината за огън е произведена в Сърбия от битови компоненти чрез модифициране на четириреден култиватор. Резултатът е машина, чиито пламъци потискат плевелите, които са в началните етапи на развитието си и са в редиците на културите, а между редовете се потискат чрез култивация. Тази мярка осигурява по- бърза начална ефективност при борбата с плевелите и липса на остатъци в растенията, почвата и подземните води.
За да повиши pH на почвата в края на 20-ти и началото на 21-ви век, Министерството на Земеделието на Сърбия проведе акция на разпространение на вар (CaCO3) между земеделските производители въз основа на предварително направените почвени анализи. През последните години така наречените почвени селекционери (pH Плюс, Био Ферт Грийн, ФФ Хюмифлекс, Славол), всички за предотвратяване на по-нататъшна деградация и възстановяване на земя.
Министерството на Земеделието, Горите и Управлението на Водата на Република Сърбия започна с изпълнението на проекта „Проект за Намаляване на Замърсяването от Предприятията по Река Дунав“ (ПНЗПРД).[1] Подготовката на този проект беше извършена от Министерството на Науката и Околната Среда - Дирекция за Опазване на Околната Среда, а целият проект се осъществява с дарения от Световната Банка и Световния Фонд за Природата (СФП). 9 милиона долара бяха осигурени за изпълнението на проекта. Други донори включват 4 милиона долара от Шведската Агенция за Развитие (ШАР) и Европейската Агенция за Възстановяване (ЕАВ). Основната цел на проекта е, на първо място, да намали замърсяването на теченията на Дунав и неговите притоци с хранителни вещества от животновъдни ферми, особено от свиневъдни и говедовъдни ферми, както и да намали количествата хранителни вещества, изхвърлени от месопреработвателната/кланническата промишленост.
В допълнение към дейностите в страните от ЕС, Сърбия като страна кандидатка за членство в „Европейското семейство“ постигна известни резултати в опазването и възстановяването на почвата. През последното десетилетие на 20-ти век, въз основа на предишни анализи на земята в река Бор, през 1994г., 1995г. и 1996г. В Центъра за Земеделски и Технологични Изследвания в Зайчар и върху съществуващото състояние на почвата се произвеждат овес и ръж в растителни съдове, използващи 104 химически рекултивации. През 1996г. и 1997г. ръжът е бил засаден на площ от 5 декара, което прекратява вегетацията, т.е. осигурява семена за по-нататъшно размножаване. Във връзка с това беше направен Проект за финансиране на учебни и изследователски работи за формиране на експериментално поле на площ от 1 хектар в селището Вразогрнац. [2]
Въз основа на горепосочените и по-късни задълбочени проучвания [3] се появиха по-обнадеждаващи констатации при опитите за качествена рекултивация на замърсена земя.
[1] https://www.ekapija.com. С помощта на DREPR бяха изградени съоръжения за изхвърляне на оборски тор в 29 стопанства - подготвя се договор с 12 земеделски стопани.
[2] Град Зайчар (2012): Екологична програма на територията на град Зайчар за периода от 2012 г. до 2019 г., Зайчар
[3] Maric M, Antonijevic M, Alagic S. (2013) Разследването на възможността за използване на някои диви и култивирани растения като хиперакумулатори на тежки метали от замърсена почва, Environment Sci Poll Res20 (2), 1181-88
6.3 Добри практики в България
През последните десет години, добрите практики за опазване на почвата на територията на България и в частност на Област Видин са:
- Изграждне на Регионално депо за отпадъчи в област Видин
- Покриване на терен и земеделска почва
- Екологично приемливо изхвърляне на остарели пестициди и други продукти за растителна защита с изтекъл срок на годност
- Въвеждане на „No Till“ технологията
На територията на село Жеглица е изградено „Регионално депо за битови отпадъци в Област Видин”, което обслужва всички 11 общини на територията на областта и създава условия за премахване на нерегламентираните сметища и затваряне на съществуващите общински такива. Новото депо е разположено югозападно от съществуващото депо и на 1 км западно от река Дунав. То обхваща площ от около 221 хектара. Депото включва две клетки за депониране на неопасни отпадъци с общ капацитет: 516,000т. и инсталация за компостиране – с максимален годишен капацитет за приемане и третиране на 10,000т. биоразгадими отпадъци. Обектът е финансиран по ОП „Околна среда“.
От досегашната дейност на “Гипс” ЕАД с.Кошава е констатирано замърсяване на площ от 87,9 ха от генерираните кекови производствени отпадъци, съдържащи тежки метали, флуор и радионуклеиди. За последните три години предприятието е изгребало и предало за обезвреждане около 20-30 хил.тона кек, като успоредно с това е направена биологична рекултивация на 13 ха от замърсената площ.
Един от водещите проблеми, които възникват, е съхранението и унищожаването на пестициди от последните десетилетия на 20-ти век, особено от изоставените ТКЗС-та. На обект край село Жеглица по безвреден за околната среда и човешкото здраве начин се съхраняват около 130 м3 негодни пестициди и пестициди с изтекъл срок на годност. Тези пестициди се събират, сортират, а опаковките се разделят и се групират в "Б-Б кубчета". По този начин, най-накрая беше решен проблемът със замърсяването на земеделската и неземеделска почва, както и проблемът с възможността за неконтролирано замърсяване на всички екосистеми. Проектът „Екологично изхвърляне на остарели пестициди и други продукти за растителна защита с изтекъл срок на годност“, финансиран от Българо-Швейцарска Програма за Сътрудничество, включва изграждането на две съоръжения за съхранение на органични замърсители (пестициди, опасни отпадъци и други продукти за растителна защита с изтекъл срок на годност). И двата склада са разположени във въпросния район, област Видин, а именно "Склад 35" в гр. Димово и "Склад 133" в с. Раковица.
Според проекта органичните замърсители ще бъдат преопаковани, транспортирани и предадени за окончателно премахване, а складовете ще бъдат почистени и видимо замърсеният горен слой на почвата пред склада, ще бъде заменен с чиста почва или натрошен камък.
Като част от най-добрите практики за опазване на почвата, през последните години се обръща специално внимание на въвеждането на технологията “No-Till” в земеделската обработка на почвата. Това бе и една от основните теми на седмия Национален земеделски семинар на Националната асоциация на производителите на зърнени култури (НАПЗК) и е в съответствие с указанията на Световната организация по прехрана и земеделието (СОПЗ) според която технологията No-Till е насочена към защита на почвата от по-нататъшно разграждане. Тази технология включва управление на агро и екосистеми с цел подобряване на устойчивата производителност, повишаване на рентабилността и продоволствената сигурност, като същевременно се поддържа и подобрява нашата ресурсна база и среда.