Прахосването и унищожаването на природните ни ресурси, отнемането и изчерпването на почвата, вместо увеличаването на нейната използваемост - това вече, значително ще намали възможностите на нашите деца, да се насладят на удоволствието, което ние сме длъжни да им осигурим - по-големи и по-развити.

(Теодор Рузвелт)

Човекът е нанесъл повече вреда на Земята през 20-ти век, отколкото в цялата си история.

(Жак Ив Кусто)

Всичко идва от почвата и всичко отива в почвата.

(Ксенофан)

Ако, наистина вярвате, че замърсяването е по – маловажно от икономиката, опитайте да не дишате, докато броите пари.

(Гай МакФерсън)

Замърсяването на околната среда, въздуха, водата и почвата е различно през епохите на човечеството. Като се има предвид степента на влошаване на околната среда, в развитието на човешката цивилизация има три епохи:

• Земеделско, което трае до средата на деветнадесети век,
• Индустриално, през педесетте години на двадесети век и
• Технико-технологичнa, която обхваща втората половина на двадесети век и продължава и до днес.

През първата епоха деградацията е минимална, почти незначителна, но с увеличаването на населението и увеличаването на човешката дейност в природата, степента на деградация на природните екосистеми и околната среда като цяло се увеличава. Интензивното развитие на индустрията в края на деветнадесети, първата половина на двадесети век и производството с цел печалба, използването на изкопаеми горива като енергийни източници заплашват околната среда в по глобален мащаб, като по този начин се поставя въпросът за оцеляването на живота на планетата Земя.

В модерното общество, обществото на двадесет и първи век, опазването на околната среда, е една от водещите теми. Лесно можем да срещнем примери за замърсяване както на територията на нашата държава, град или община, така и в страни от цял свят. За съжаление, съзнанието за опазване на околната среда, беше развито едва когато, околната среда достигна до точката на унищожаване на животински видове, изчерпване на озоновия слой, глобалното затопляне, замърсяването на водата, въздуха и почвата. Едва тогава, възникна въпросът за опазването на околната среда и хората започнаха да се тревожат за вредите, които причиняват на околната среда.

Конференцията на ООН за Околната среда и Устойчивото Развитие, проведена в Рио де Жанейро през 1992г., приема Декларацията за Околната среда и Устойчивото Развитие, която съдържа двадесет и седем основни екологични принципа. Основният смисъл на Декларацията от Рио е, че животът и хармонията с природата представляват основната цел на човешкото съществуване. Основните принципи в декларацията се отнасят до устойчивото развитие, превантивността, рециклирането, публичността на данните за околната среда и съществуващите принципи - „замърсителят плаща“ и „потребителят плаща".

Един от най – важните принципи е Принцип 10, който гласи:

“Проблемите на околната се решават най-добре с участието на всички заинтересовани граждани на подходящото ниво. На национално ниво, всеки човек трябва да има адекватен достъп до информацията за околната среда, държана от държавните власти, включително информация за опасни вещества и дейности в своята общност, както и способността да участва в процеса на вземане на решения. Държавите ще подкрепят и приемат обществената осведоменост и участие, чрез осигуряване на широко разпространен достъп до информация."

До колко ефективно управляваме даден район днес, ще се определи директно в зависимост от това, дали стойностите на района са запазени за бъдещите поколения или са унищожени.

Светът влезе в екологичен дълг на 29-ти Юли 2019г., което ще рече, че до тази дата сме изразходвали повече, отколкото екосистемите на планетата Земя могат да възстановят в рамките на една година [1]¹. Тази година бе най-ранното отбелязване на денят на Екологичния Дълг откакто се правят измервания. Глобалната Мрежа за Човешки Отпечатък, изчислява ден на овърдрафт/превишаване на кредита за всяка една година. Миналата година, човечеството влезе в дълг на 1-ви Август. Вмествахме се в рамките на „бюджета“ от природните ресурси на Земята до около 1970г., когато Денят на Екологичния Дълг на Земята беше на 23-ти Декември. За десет години, през 1980г., встъпихме в дълг шест седмици по-рано, а през 1990г. на 13-ти Октомври. През 2000г., планетата влезе в дълг на 4-ти Октомври, а през 2010 г., в края на Август, по-точно на 28-ия ден от месеца. Сега, девет години по-късно, този рекорд беше счупен.

Цел на Наръчника за Опазване на Почвата:

• Да бъде техническа основа за всички проектни дейности за изграждане на капацитет;
• Да се осигури подходяща, точна и навременна информация за околната среда и опазването на земята, особено в земеделието;
• Да представи примери за добри практики в опазването на почвата в ЕС;
• Да подкрепи мултиплицирането и устойчивостта на проекта.

[1] BBC новини на Сръбски: Екологичен дълг: Една Земя не е достстъчна за нашия живот – към момента се нуждаем се от 1.75 планети, Юли 29, 2019.