Хората подлагат планетата Земя на голема експлоатация със своя безотговорен начин на живот. През 20-ти век, светът увеличи потреблението си на изкопаеми горива 12 пъти и използва 34 пъти повече материални ресурси. Според футуристите търсенето на храна, храна за животни и фибри може да се увеличи със 70% до 2050г. Ако продължим да използваме ресурси, при сегашната скорост на използване, ще имаме нужда от повече от две планети, които да ни поддържат. Почвата става все по-замърсена поради бързия растеж на населението, ускореното икономическо развитие и все по-често се използва както за производство на храни, така и като източник на основни суровини. В същото време, голяма част от отпадъчните вещества, които се генерират при многобройните човешки дейности, се отлагат във почвата. Всичко това влияе на нормалното функциониране на почвата и причинява замърсяване и различни форми на щети.

    Замърсяването на почвата може да доведе до нейното разграждане, унищожаване, както и до временно или постоянно изключване на нейните фукнции като почва. Замърсителите, открити на почвената повърхност във вътрешните слоеве, могат да бъдат продукт на природни и човешки дейности на Земята. Естествените източници на замърсяване включват: рудни находища, минерализация, скали със специфичен състав, горски пожари, вулкани, земетресения, бури и пясъчни бури, ерозия, порои, наводнения. Антропогенните източници на замърсяване включват: минно дело, промишленост, селско стопанство, урбанизация и комунални дейности, трафик и транспорт, горски пожари причинени от хора, наводнения, ерозия. Когато замърсителите достигнат до почвата по някой от тези начини, по-нататъшната им съдба зависи от редица физически, химични и биологични фактори, чието въздействие е преплетено. В резултат на различните причини на замърсяване, могат да се разграничат следните процеси:

    • биологично замърсяване (инфектиране) означава внасянето в почвата на различни паразити, вируси, бактерии, гъби и др., които пребивават в почвата и могат пряко или косвено да заразят животни и хора чрез растенията;
    • химическо замърсяване означава внасянето в почвата на различни вредни органични и неорганични вещества в различни форми (твърди, течни, газообразни), като: тежки метали, органични замърсители, радионуклиди, пестициди, минерални торове и др. Най-високото ниво на замърсяване, обикновено се среща в районите на индустриални зони, в непосредствена близост до пътища и до сметища.
    • антропогенната деградация представлява увреждане на почвата при редовна употреба в растениевъдството. Възниква в резултат на нерационално използване на почвата и се проявява чрез: увреждане на структурата на почвата, свиване на почвата, намаляване на физиологичната дълбочина, поява на ерозия на повърхността и в браздите, почвени свлачища и намаляване на почвеното плодородие.

    Смята се, че 275 хектара земеделски земи в Европейския съюз се "унищожават" всеки ден.[1] По- голямата част от земя в света е в задоволително, лошо или изключително лошо състояние. Например, в страните от ЕС ситуацията е следната: в Италия около 45% от брега е павиран, а в Испания особен проблем представлява оттичането на почвата. От друга страна, в източноевропейските страни има значителна ерозия на почвата, така че около 35% от почвите от типа Подзол са прекомерно вкислени, а в 40% от почвата в Литва има висока концентрация на тежки метали. Приблизително 45% от земята в Европа има много ниско съдържание на органични вещества (0 - 2% органичен въглерод) [2], а 45% от земята има средно ниво (2 - 6%). Проблемът е особено забележим в страните от Южна Европа, но също и в части от Франция, Великобритания, Германия и Швеция.

    През първото десетилетие на 21-ви век Министерството на Околната Среда и Водите на Република България, утвърждава програма за почвен мониторинг, която изцяло е съобразена с изискванията на ЕК (Европейската Комисия) и ЕАОС (Европейската Агенция по Околна Среда), с добрите практики в редица европейски страни, както и с националното законодателство. Програмата за мониторинг е организирана на 3 нива:

    • Ниво I се отнася до оценката на почвените условия според следните показатели: съдържание на 9 тежки метала и металоиди, общ азот, фосфор, органичен въглерод, активна почвена реакция (pH), електропроводимост, нитратен азот, общ въглерод и устойчиви органични замърсители;
    • Ниво II е ориентирано към регионални прояви на деградационни процеси, като вкисляване, засоляване и ерозия, свиване на почвата (проект Корин Земно покритие);
    • Ниво III е насочено към идентифициране и инвентаризиране (изброяване) на местното замърсяване на почвата.

    Периодичността на наблюденията е различна в зависимост от процесите. Изпитванията на почвените проби се извършва в 15 Регионални лаборатории на ИАОС/ Изпълнителната Агенция по Околна Среда/, които са акредитирани.

    В проектния регион, влиянието на антропогенния фактор върху замърсяването на почвата е особено подчертано чрез нередовна оран, лоша селекция на селскостопански култури и насаждения, принудително отглеждане на култури, които се отглеждат на наклонен терен, обезлесяване и други фактори, довели до ерозивни процеси. Ерозията унищожава големи площи от най-плодородната земя, намалява нейния производствен капацитет и постепенно влошава климатичните условия и заплашва околната среда.


    [1]  www.agroklub.rs: ЕС всеки ден губи 275 хектара земеделски земи!?

    [2] www. poljoprivreda.info: Каролиц, Р.: Борбата за обработваема земя (I): Деградация на земеделските земи в Европейския съюз.


    Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата затрансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014 — 2020.

    Този уебсайт е създаден със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия Interreg-IPA, CCI No 2014TC16I5CB007. 007. Съдържанието на website е отговорност единствено на Регионална агенција за развој источне Србије – РАРИС по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.

     

    Trg oslobođenja bb
    19000 Zaječar, Serbia

    phone/fax. +381 (0)19 426 376
    phone/fax. +381 (0)19 426 377

    e-mail. office@raris.org
    web. www.raris.org

    Ул. „Георги Димитров” № 1
    3840 Boinica, Bulgaria

    phone. +359 (0) 886 46 25 73
    fax. +359 (0) 9333 24 36

    e-mail. boinica@mail.orbitel.bg
    web. obshtina-boinica.com

    © 2020. Soil preservation initiative. All Rights Reserved.